покушение

Речник на българския език

покушѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. покушѐния, ср. Организирано нападение с цел убийство.

Грешни изписвания (3)

  • покошение
  • пукошение
  • пукушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ку-ше-ние
членувано по-ку-ше-ни-е-то
мн.ч. по-ку-ше-ния
членувано по-ку-ше-ни-я-та