конспира̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. конспира̀ции, ж.
1. Организиране на нелегална дейност. Занимавам се с конспирация.
2. Само ед. Система и методи на нелегална дейност за запазването ѝ в тайна. Спазвам конспирация.
3. Запазване в тайна, прикриване на някаква дейност или проява. За конспирация излязох на разходка.
прил. конспиратѝвен, конспиратѝвна, конспиратѝвно, мн. конспиратѝвни. Конспиративна дейност. Конспиративни методи.
1. Организиране на нелегална дейност. Занимавам се с конспирация.
2. Само ед. Система и методи на нелегална дейност за запазването ѝ в тайна. Спазвам конспирация.
3. Запазване в тайна, прикриване на някаква дейност или проява. За конспирация излязох на разходка.
прил. конспиратѝвен, конспиратѝвна, конспиратѝвно, мн. конспиратѝвни. Конспиративна дейност. Конспиративни методи.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- консперацеа
- консперацеъ
- консперацея
- консперациа
- консперациъ
- консперация
- конспирацеа
- конспирацеъ
- конспирацея
- конспирациа
- конспирациъ
- кунсперацеа
- кунсперацеъ
- кунсперацея
- кунсперациа
- кунсперациъ
- кунсперация
- кунспирацеа
- кунспирацеъ
- кунспирацея
- кунспирациа
- кунспирациъ
- кунспирация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-с-пи-ра-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кон-с-пи-ра-ци-я-та | |
| мн.ч. | кон-с-пи-ра-ции | |
| членувано | кон-с-пи-ра-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |