клеветите

Речник на българския език

1. клеветите — мн. ч. членувано

клеветите е производна форма на клевета (мн. ч. членувано).

2. клеветите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

клеветите е производна форма на клеветя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).