клеветя

Речник на българския език

клеветя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

клеветѝш, мин. св. клеветѝх, мин. прич. клеветѝл, несв.; Кого. Измислям и изказвам клевети.

Грешни изписвания (8)

  • клеветйа
  • клеветйъ
  • клевитйа
  • клевитйъ
  • кливетйа
  • кливетйъ
  • кливитйа
  • кливитйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кле-ве-тя кле-ве-тим
2 лице кле-ве-тиш кле-ве-ти-те
3 лице кле-ве-ти кле-ве-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кле-ве-тих кле-ве-тих-ме
2 лице кле-ве-ти кле-ве-тих-те
3 лице кле-ве-ти кле-ве-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кле-ве-тях кле-ве-тях-ме
2 лице кле-ве-те-ше кле-ве-тях-те
3 лице кле-ве-те-ше кле-ве-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клеветил съм клеветила съм клеветило съм клеветили сме
2 лице клеветил си клеветила си клеветило си клеветили сте
3 лице клеветил е клеветила е клеветило е клеветили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях клеветил бях клеветила бях клеветило бяхме клеветили
2 лице беше клеветил беше клеветила беше клеветило бяхте клеветили
3 лице беше клеветил беше клеветила беше клеветило бяха клеветили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще клеветя ще клеветим
2 лице ще клеветиш ще клеветите
3 лице ще клевети ще клеветят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм клеветил ще съм клеветила ще съм клеветило ще сме клеветили
2 лице ще си клеветил ще си клеветила ще си клеветило ще сте клеветили
3 лице ще е клеветил ще е клеветила ще е клеветило ще са клеветили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да клеветя щяхме да клеветим
2 лице щеше да клеветиш щяхте да клеветите
3 лице щеше да клевети щяха да клеветят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм клеветил щях да съм клеветила щях да съм клеветило щяхме да сме клеветили
2 лице щеше да си клеветил щеше да си клеветила щеше да си клеветило щяхте да сте клеветили
3 лице щеше да е клеветил щеше да е клеветила щеше да е клеветило щяха да са клеветили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клеветял съм клеветяла съм клеветяло съм клеветели сме
2 лице клеветял си клеветяла си клеветяло си клеветели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клеветил съм клеветила съм клеветило съм клеветили сме
2 лице клеветил си клеветила си клеветило си клеветили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм клеветил била съм клеветила било съм клеветило били сме клеветили
2 лице бил си клеветил била си клеветила било си клеветило били сте клеветили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да клеветя щяла съм да клеветя щяло съм да клеветя щели сме да клеветим
2 лице щял си да клеветиш щяла си да клеветиш щяло си да клеветиш щели сте да клеветите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм клеветил щяла съм да съм клеветила щяло съм да съм клеветило щели сме да сме клеветили
2 лице щял си да си клеветил щяла си да си клеветила щяло си да си клеветило щели сте да сте клеветили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих клеветил бих клеветила бих клеветило бихме клеветили
2 лице би клеветил би клеветила би клеветило бихте клеветили
3 лице би клеветил би клеветила би клеветило биха клеветили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кле-ве-ти кле-ве-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род кле-ве-тен
непълен член кле-ве-те-ния
пълен член кле-ве-те-ни-ят
женски род кле-ве-те-на
членувано кле-ве-те-на-та
среден род кле-ве-те-но
членувано кле-ве-те-но-то
множествено число кле-ве-те-ни
членувано кле-ве-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кле-ве-тил
непълен член кле-ве-ти-лия
пълен член кле-ве-ти-ли-ят
женски род кле-ве-ти-ла
членувано кле-ве-ти-ла-та
среден род кле-ве-ти-ло
членувано кле-ве-ти-ло-то
множествено число кле-ве-ти-ли
членувано кле-ве-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кле-ве-тял
женски род кле-ве-тя-ла
среден род кле-ве-тя-ло
множествено число кле-ве-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кле-ве-тящ
непълен член кле-ве-тя-щия
пълен член кле-ве-тя-щи-ят
женски род кле-ве-тя-ща
членувано кле-ве-тя-ща-та
среден род кле-ве-тя-що
членувано кле-ве-тя-що-то
множествено число кле-ве-тя-щи
членувано кле-ве-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кле-ве-тей-ки