набедявам

Речник на българския език

набедя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

набедя̀ваш, несв. и набедя̀, св.; Кого. Виня несправедливо, без основания. Набедиха го, че е откраднал парите на баща си.

Грешни изписвания (7)

  • набедявъм
  • набидявам
  • набидявъм
  • нъбедявам
  • нъбедявъм
  • нъбидявам
  • нъбидявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-бе-дя-вам на-бе-дя-ва-ме
2 лице на-бе-дя-ваш на-бе-дя-ва-те
3 лице на-бе-дя-ва на-бе-дя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-бе-дя-вах на-бе-дя-вах-ме
2 лице на-бе-дя-ва на-бе-дя-вах-те
3 лице на-бе-дя-ва на-бе-дя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-бе-дя-вах на-бе-дя-вах-ме
2 лице на-бе-дя-ва-ше на-бе-дя-вах-те
3 лице на-бе-дя-ва-ше на-бе-дя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набедявал съм набедявала съм набедявало съм набедявали сме
2 лице набедявал си набедявала си набедявало си набедявали сте
3 лице набедявал е набедявала е набедявало е набедявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набедявал бях набедявала бях набедявало бяхме набедявали
2 лице беше набедявал беше набедявала беше набедявало бяхте набедявали
3 лице беше набедявал беше набедявала беше набедявало бяха набедявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще набедявам ще набедяваме
2 лице ще набедяваш ще набедявате
3 лице ще набедява ще набедяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набедявал ще съм набедявала ще съм набедявало ще сме набедявали
2 лице ще си набедявал ще си набедявала ще си набедявало ще сте набедявали
3 лице ще е набедявал ще е набедявала ще е набедявало ще са набедявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да набедявам щяхме да набедяваме
2 лице щеше да набедяваш щяхте да набедявате
3 лице щеше да набедява щяха да набедяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набедявал щях да съм набедявала щях да съм набедявало щяхме да сме набедявали
2 лице щеше да си набедявал щеше да си набедявала щеше да си набедявало щяхте да сте набедявали
3 лице щеше да е набедявал щеше да е набедявала щеше да е набедявало щяха да са набедявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набедявал съм набедявала съм набедявало съм набедявали сме
2 лице набедявал си набедявала си набедявало си набедявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набедявал съм набедявала съм набедявало съм набедявали сме
2 лице набедявал си набедявала си набедявало си набедявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набедявал била съм набедявала било съм набедявало били сме набедявали
2 лице бил си набедявал била си набедявала било си набедявало били сте набедявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набедявам щяла съм да набедявам щяло съм да набедявам щели сме да набедяваме
2 лице щял си да набедяваш щяла си да набедяваш щяло си да набедяваш щели сте да набедявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набедявал щяла съм да съм набедявала щяло съм да съм набедявало щели сме да сме набедявали
2 лице щял си да си набедявал щяла си да си набедявала щяло си да си набедявало щели сте да сте набедявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набедявал бих набедявала бих набедявало бихме набедявали
2 лице би набедявал би набедявала би набедявало бихте набедявали
3 лице би набедявал би набедявала би набедявало биха набедявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-бе-дя-вай на-бе-дя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-бе-дя-ван
непълен член на-бе-дя-ва-ния
пълен член на-бе-дя-ва-ни-ят
женски род на-бе-дя-ва-на
членувано на-бе-дя-ва-на-та
среден род на-бе-дя-ва-но
членувано на-бе-дя-ва-но-то
множествено число на-бе-дя-ва-ни
членувано на-бе-дя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бе-дя-вал
непълен член на-бе-дя-ва-лия
пълен член на-бе-дя-ва-ли-ят
женски род на-бе-дя-ва-ла
членувано на-бе-дя-ва-ла-та
среден род на-бе-дя-ва-ло
членувано на-бе-дя-ва-ло-то
множествено число на-бе-дя-ва-ли
членувано на-бе-дя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бе-дя-вал
женски род на-бе-дя-ва-ла
среден род на-бе-дя-ва-ло
множествено число на-бе-дя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бе-дя-ващ
непълен член на-бе-дя-ва-щия
пълен член на-бе-дя-ва-щи-ят
женски род на-бе-дя-ва-ща
членувано на-бе-дя-ва-ща-та
среден род на-бе-дя-ва-що
членувано на-бе-дя-ва-що-то
множествено число на-бе-дя-ва-щи
членувано на-бе-дя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-бе-дя-вай-ки