клевети

Речник на българския език

1. клевети — мн. ч.

клевети е производна форма на клевета (мн. ч.).

2. клевети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клевети е производна форма на клеветя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. клевети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клевети е производна форма на клеветя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. клевети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клевети е производна форма на клеветя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. клевети — повелително наклонение, ед. ч.

клевети е производна форма на клеветя (повелително наклонение, ед. ч.).