говоря

Речник на българския език

гово̀ря — преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

гово̀риш, мин. св. гово̀рих и говорѝх, мин. прич. гово̀рил и говорѝл, несв.
1. Използвам устна реч, владея устната реч или някакъв език. То е още малко, не може да говори. Говоря с грешки. Говорите ли български език?
2. Какво/за какво. Изразявам мислите си на глас, съобщавам. Говорих дълго. Говорих за новия град. Той говори само истината. Говоря бавно и с удоволствие.
3. С кого/на кого. Общувам, водя разговор. Искам да говоря с тебе. Не чуваш ли, на тебе говоря.
4. Произнасям реч, слово. Сега ще говори новият председател.
5. Свидетелствам. Това говори, че още в началото на века се развиват подобни процеси.
говори се. — Безл. Битува, съществува мнението. Говори се, че ще се женят.
говоря си. 1. — Говоря сам на себе си.
2. Само мн. Общуваме, поддържаме връзки, отношения. Не си говорим вече една година.
същ. гово̀рене, ср.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • говоръ
  • гуворъ
  • гуворя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице го-во-ря го-во-рим
2 лице го-во-риш го-во-ри-те
3 лице го-во-ри го-во-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице го-во-рих го-во-рих-ме
2 лице го-во-ри го-во-рих-те
3 лице го-во-ри го-во-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице го-во-рех го-во-рех-ме
2 лице го-во-ре-ше го-во-рех-те
3 лице го-во-ре-ше го-во-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице говорил съм говорила съм говорило съм говорили сме
2 лице говорил си говорила си говорило си говорили сте
3 лице говорил е говорила е говорило е говорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях говорил бях говорила бях говорило бяхме говорили
2 лице беше говорил беше говорила беше говорило бяхте говорили
3 лице беше говорил беше говорила беше говорило бяха говорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще говоря ще говорим
2 лице ще говориш ще говорите
3 лице ще говори ще говорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм говорил ще съм говорила ще съм говорило ще сме говорили
2 лице ще си говорил ще си говорила ще си говорило ще сте говорили
3 лице ще е говорил ще е говорила ще е говорило ще са говорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да говоря щяхме да говорим
2 лице щеше да говориш щяхте да говорите
3 лице щеше да говори щяха да говорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм говорил щях да съм говорила щях да съм говорило щяхме да сме говорили
2 лице щеше да си говорил щеше да си говорила щеше да си говорило щяхте да сте говорили
3 лице щеше да е говорил щеше да е говорила щеше да е говорило щяха да са говорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице говорел съм говорела съм говорело съм говорели сме
2 лице говорел си говорела си говорело си говорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице говорил съм говорила съм говорило съм говорили сме
2 лице говорил си говорила си говорило си говорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм говорил била съм говорила било съм говорило били сме говорили
2 лице бил си говорил била си говорила било си говорило били сте говорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да говоря щяла съм да говоря щяло съм да говоря щели сме да говорим
2 лице щял си да говориш щяла си да говориш щяло си да говориш щели сте да говорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм говорил щяла съм да съм говорила щяло съм да съм говорило щели сме да сме говорили
2 лице щял си да си говорил щяла си да си говорила щяло си да си говорило щели сте да сте говорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих говорил бих говорила бих говорило бихме говорили
2 лице би говорил би говорила би говорило бихте говорили
3 лице би говорил би говорила би говорило биха говорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
го-во-ри го-во-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род го-во-рен
непълен член го-во-ре-ния
пълен член го-во-ре-ни-ят
женски род го-во-ре-на
членувано го-во-ре-на-та
среден род го-во-ре-но
членувано го-во-ре-но-то
множествено число го-во-ре-ни
членувано го-во-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род го-во-рил
непълен член го-во-ри-лия
пълен член го-во-ри-ли-ят
женски род го-во-ри-ла
членувано го-во-ри-ла-та
среден род го-во-ри-ло
членувано го-во-ри-ло-то
множествено число го-во-ри-ли
членувано го-во-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род го-во-рел
женски род го-во-ре-ла
среден род го-во-ре-ло
множествено число го-во-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род го-во-рещ
непълен член го-во-ре-щия
пълен член го-во-ре-щи-ят
женски род го-во-ре-ща
членувано го-во-ре-ща-та
среден род го-во-ре-що
членувано го-во-ре-що-то
множествено число го-во-ре-щи
членувано го-во-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

го-во-рей-ки

Връзки