1.
гово̀рещ
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
Грешни изписвания (7)
- говорешт
- говоришт
- говорищ
- гуворешт
- гуворещ
- гуворишт
- гуворищ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | го-во-рещ | |
|---|---|---|---|
| непълен член | го-во-ре-щия | ||
| пълен член | го-во-ре-щи-ят | ||
| ж. р. | го-во-ре-ща | ||
| членувано | го-во-ре-ща-та | ||
| ср. р. | го-во-ре-що | ||
| членувано | го-во-ре-що-то | ||
| мн. ч. | го-во-ре-щи | ||
| членувано | го-во-ре-щи-те | ||
2. говорещ — сег. деят. прич. м. р.
говорещ е производна форма на говоря (сег. деят. прич. м. р.).