разговарям

Речник на българския език

разгова̀рям непреходен глагол от несвършен вид (тип 187ii) редактиране

Значение

разговаряш, несв.; с кого, За какво. Водя разговор. Разговарям с майка си. разговаряш, несв. и разговоря, св.; Кого. Разг.
1. Карам да започне да говори.
2. Отвличам от тъжни мисли чрез разговор; раздумвам. Идвам да го разговоря.
разговарям се/разговоря се. 1.Разг. Разговарям с някого.
2. Започвам все повече да говоря; разприказвам се.

Грешни изписвания (4)

  • разговаръм
  • разгуварям
  • ръзговарям
  • ръзгуварям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-го-ва-рям раз-го-ва-ря-ме
2 лице раз-го-ва-ряш раз-го-ва-ря-те
3 лице раз-го-ва-ря раз-го-ва-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-го-ва-рях раз-го-ва-рях-ме
2 лице раз-го-ва-ря раз-го-ва-рях-те
3 лице раз-го-ва-ря раз-го-ва-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-го-ва-рях раз-го-ва-рях-ме
2 лице раз-го-ва-ря-ше раз-го-ва-рях-те
3 лице раз-го-ва-ря-ше раз-го-ва-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разговарял съм разговаряла съм разговаряло съм разговаряли сме
2 лице разговарял си разговаряла си разговаряло си разговаряли сте
3 лице разговарял е разговаряла е разговаряло е разговаряли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разговарял бях разговаряла бях разговаряло бяхме разговаряли
2 лице беше разговарял беше разговаряла беше разговаряло бяхте разговаряли
3 лице беше разговарял беше разговаряла беше разговаряло бяха разговаряли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разговарям ще разговаряме
2 лице ще разговаряш ще разговаряте
3 лице ще разговаря ще разговарят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разговарял ще съм разговаряла ще съм разговаряло ще сме разговаряли
2 лице ще си разговарял ще си разговаряла ще си разговаряло ще сте разговаряли
3 лице ще е разговарял ще е разговаряла ще е разговаряло ще са разговаряли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разговарям щяхме да разговаряме
2 лице щеше да разговаряш щяхте да разговаряте
3 лице щеше да разговаря щяха да разговарят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разговарял щях да съм разговаряла щях да съм разговаряло щяхме да сме разговаряли
2 лице щеше да си разговарял щеше да си разговаряла щеше да си разговаряло щяхте да сте разговаряли
3 лице щеше да е разговарял щеше да е разговаряла щеше да е разговаряло щяха да са разговаряли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разговарял съм разговаряла съм разговаряло съм разговаряли сме
2 лице разговарял си разговаряла си разговаряло си разговаряли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разговарял съм разговаряла съм разговаряло съм разговаряли сме
2 лице разговарял си разговаряла си разговаряло си разговаряли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разговарял била съм разговаряла било съм разговаряло били сме разговаряли
2 лице бил си разговарял била си разговаряла било си разговаряло били сте разговаряли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разговарям щяла съм да разговарям щяло съм да разговарям щели сме да разговаряме
2 лице щял си да разговаряш щяла си да разговаряш щяло си да разговаряш щели сте да разговаряте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разговарял щяла съм да съм разговаряла щяло съм да съм разговаряло щели сме да сме разговаряли
2 лице щял си да си разговарял щяла си да си разговаряла щяло си да си разговаряло щели сте да сте разговаряли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разговарял бих разговаряла бих разговаряло бихме разговаряли
2 лице би разговарял би разговаряла би разговаряло бихте разговаряли
3 лице би разговарял би разговаряла би разговаряло биха разговаряли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-го-ва-ряй раз-го-ва-ряй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-го-ва-рял
непълен член раз-го-ва-ря-лия
пълен член раз-го-ва-ря-ли-ят
женски род раз-го-ва-ря-ла
членувано раз-го-ва-ря-ла-та
среден род раз-го-ва-ря-ло
членувано раз-го-ва-ря-ло-то
множествено число раз-го-ва-ря-ли
членувано раз-го-ва-ря-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-го-ва-рял
женски род раз-го-ва-ря-ла
среден род раз-го-ва-ря-ло
множествено число раз-го-ва-ря-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-го-ва-рящ
непълен член раз-го-ва-ря-щия
пълен член раз-го-ва-ря-щи-ят
женски род раз-го-ва-ря-ща
членувано раз-го-ва-ря-ща-та
среден род раз-го-ва-ря-що
членувано раз-го-ва-ря-що-то
множествено число раз-го-ва-ря-щи
членувано раз-го-ва-ря-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-го-ва-ряй-ки