излагам

Речник на българския език

изла̀гам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изла̀гаш, несв. и изло̀жа, св.
1. Какво. Поставям и подреждам някъде, за да показвам пред публика. Излагам картини. Излагам дрехи. Излагам в софийските галерии.
2. Какво. Оставям, подлагам на въздействие. Излагам на слънце тялото си.
3. Прен. Какво/кого. Подлагам на опасност, на риск, на подигравки и др. Излагам на опасност живота си.
4. Какво. Разказвам подробно, описвам събития, разсъждения и др.; предавам. Излагам показанията си писмено.
5. Кого, какво. Компрометирам, злепоставям. С държанието си изложи баща си.
излагам се/изложа се. 1. — Подлагам се на опасност, риск.
2. Компрометирам се.
същ. изла̀гане, ср.

Грешни изписвания (3)

  • езлагам
  • езлагъм
  • излагъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ла-гам из-ла-га-ме
2 лице из-ла-гаш из-ла-га-те
3 лице из-ла-га из-ла-гат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ла-гах из-ла-гах-ме
2 лице из-ла-га из-ла-гах-те
3 лице из-ла-га из-ла-га-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ла-гах из-ла-гах-ме
2 лице из-ла-га-ше из-ла-гах-те
3 лице из-ла-га-ше из-ла-га-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излагал съм излагала съм излагало съм излагали сме
2 лице излагал си излагала си излагало си излагали сте
3 лице излагал е излагала е излагало е излагали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях излагал бях излагала бях излагало бяхме излагали
2 лице беше излагал беше излагала беше излагало бяхте излагали
3 лице беше излагал беше излагала беше излагало бяха излагали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излагам ще излагаме
2 лице ще излагаш ще излагате
3 лице ще излага ще излагат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм излагал ще съм излагала ще съм излагало ще сме излагали
2 лице ще си излагал ще си излагала ще си излагало ще сте излагали
3 лице ще е излагал ще е излагала ще е излагало ще са излагали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излагам щяхме да излагаме
2 лице щеше да излагаш щяхте да излагате
3 лице щеше да излага щяха да излагат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм излагал щях да съм излагала щях да съм излагало щяхме да сме излагали
2 лице щеше да си излагал щеше да си излагала щеше да си излагало щяхте да сте излагали
3 лице щеше да е излагал щеше да е излагала щеше да е излагало щяха да са излагали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излагал съм излагала съм излагало съм излагали сме
2 лице излагал си излагала си излагало си излагали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излагал съм излагала съм излагало съм излагали сме
2 лице излагал си излагала си излагало си излагали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм излагал била съм излагала било съм излагало били сме излагали
2 лице бил си излагал била си излагала било си излагало били сте излагали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излагам щяла съм да излагам щяло съм да излагам щели сме да излагаме
2 лице щял си да излагаш щяла си да излагаш щяло си да излагаш щели сте да излагате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм излагал щяла съм да съм излагала щяло съм да съм излагало щели сме да сме излагали
2 лице щял си да си излагал щяла си да си излагала щяло си да си излагало щели сте да сте излагали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих излагал бих излагала бих излагало бихме излагали
2 лице би излагал би излагала би излагало бихте излагали
3 лице би излагал би излагала би излагало биха излагали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ла-гай из-ла-гай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ла-ган
непълен член из-ла-га-ния
пълен член из-ла-га-ни-ят
женски род из-ла-га-на
членувано из-ла-га-на-та
среден род из-ла-га-но
членувано из-ла-га-но-то
множествено число из-ла-га-ни
членувано из-ла-га-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ла-гал
непълен член из-ла-га-лия
пълен член из-ла-га-ли-ят
женски род из-ла-га-ла
членувано из-ла-га-ла-та
среден род из-ла-га-ло
членувано из-ла-га-ло-то
множествено число из-ла-га-ли
членувано из-ла-га-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ла-гал
женски род из-ла-га-ла
среден род из-ла-га-ло
множествено число из-ла-га-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ла-гащ
непълен член из-ла-га-щия
пълен член из-ла-га-щи-ят
женски род из-ла-га-ща
членувано из-ла-га-ща-та
среден род из-ла-га-що
членувано из-ла-га-що-то
множествено число из-ла-га-щи
членувано из-ла-га-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ла-гай-ки