опозорявам

Речник на българския език

опозоря̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

опозоря̀ваш, несв. и опозоря̀, св.; Кого, какво. Излагам на позор; опетнявам, осрамвам.
опозорявам се/опозоря се. — Силно се излагам, дискредитирам; опетнявам се, осрамвам се.

Грешни изписвания (15)

  • опозорявъм
  • опозурявам
  • опозурявъм
  • опузорявам
  • опузорявъм
  • опузурявам
  • опузурявъм
  • упозорявам
  • упозорявъм
  • упозурявам
  • упозурявъм
  • упузорявам
  • упузорявъм
  • упузурявам
  • упузурявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опо-зо-ря-вам опо-зо-ря-ва-ме
2 лице опо-зо-ря-ваш опо-зо-ря-ва-те
3 лице опо-зо-ря-ва опо-зо-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опо-зо-ря-вах опо-зо-ря-вах-ме
2 лице опо-зо-ря-ва опо-зо-ря-вах-те
3 лице опо-зо-ря-ва опо-зо-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опо-зо-ря-вах опо-зо-ря-вах-ме
2 лице опо-зо-ря-ва-ше опо-зо-ря-вах-те
3 лице опо-зо-ря-ва-ше опо-зо-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опозорявал съм опозорявала съм опозорявало съм опозорявали сме
2 лице опозорявал си опозорявала си опозорявало си опозорявали сте
3 лице опозорявал е опозорявала е опозорявало е опозорявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опозорявал бях опозорявала бях опозорявало бяхме опозорявали
2 лице беше опозорявал беше опозорявала беше опозорявало бяхте опозорявали
3 лице беше опозорявал беше опозорявала беше опозорявало бяха опозорявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опозорявам ще опозоряваме
2 лице ще опозоряваш ще опозорявате
3 лице ще опозорява ще опозоряват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опозорявал ще съм опозорявала ще съм опозорявало ще сме опозорявали
2 лице ще си опозорявал ще си опозорявала ще си опозорявало ще сте опозорявали
3 лице ще е опозорявал ще е опозорявала ще е опозорявало ще са опозорявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опозорявам щяхме да опозоряваме
2 лице щеше да опозоряваш щяхте да опозорявате
3 лице щеше да опозорява щяха да опозоряват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опозорявал щях да съм опозорявала щях да съм опозорявало щяхме да сме опозорявали
2 лице щеше да си опозорявал щеше да си опозорявала щеше да си опозорявало щяхте да сте опозорявали
3 лице щеше да е опозорявал щеше да е опозорявала щеше да е опозорявало щяха да са опозорявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опозорявал съм опозорявала съм опозорявало съм опозорявали сме
2 лице опозорявал си опозорявала си опозорявало си опозорявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опозорявал съм опозорявала съм опозорявало съм опозорявали сме
2 лице опозорявал си опозорявала си опозорявало си опозорявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опозорявал била съм опозорявала било съм опозорявало били сме опозорявали
2 лице бил си опозорявал била си опозорявала било си опозорявало били сте опозорявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опозорявам щяла съм да опозорявам щяло съм да опозорявам щели сме да опозоряваме
2 лице щял си да опозоряваш щяла си да опозоряваш щяло си да опозоряваш щели сте да опозорявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опозорявал щяла съм да съм опозорявала щяло съм да съм опозорявало щели сме да сме опозорявали
2 лице щял си да си опозорявал щяла си да си опозорявала щяло си да си опозорявало щели сте да сте опозорявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опозорявал бих опозорявала бих опозорявало бихме опозорявали
2 лице би опозорявал би опозорявала би опозорявало бихте опозорявали
3 лице би опозорявал би опозорявала би опозорявало биха опозорявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опо-зо-ря-вай опо-зо-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род опо-зо-ря-ван
непълен член опо-зо-ря-ва-ния
пълен член опо-зо-ря-ва-ни-ят
женски род опо-зо-ря-ва-на
членувано опо-зо-ря-ва-на-та
среден род опо-зо-ря-ва-но
членувано опо-зо-ря-ва-но-то
множествено число опо-зо-ря-ва-ни
членувано опо-зо-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опо-зо-ря-вал
непълен член опо-зо-ря-ва-лия
пълен член опо-зо-ря-ва-ли-ят
женски род опо-зо-ря-ва-ла
членувано опо-зо-ря-ва-ла-та
среден род опо-зо-ря-ва-ло
членувано опо-зо-ря-ва-ло-то
множествено число опо-зо-ря-ва-ли
членувано опо-зо-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опо-зо-ря-вал
женски род опо-зо-ря-ва-ла
среден род опо-зо-ря-ва-ло
множествено число опо-зо-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род опо-зо-ря-ващ
непълен член опо-зо-ря-ва-щия
пълен член опо-зо-ря-ва-щи-ят
женски род опо-зо-ря-ва-ща
членувано опо-зо-ря-ва-ща-та
среден род опо-зо-ря-ва-що
членувано опо-зо-ря-ва-що-то
множествено число опо-зо-ря-ва-щи
членувано опо-зо-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

опо-зо-ря-вай-ки