дискредитирам

Речник на българския език

дискредитѝрам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

дискредитѝраш, несв. и св.; кого. Лишавам от извоювания авторитет. Последните му скандални прояви го дискредитираха.
дискредитирам се. — Загубвам авторитета си и доверието на другите (поради поведение, нарушаващо общоприетите норми).

Грешни изписвания (15)

  • дескредетирам
  • дескредетиръм
  • дескредитирам
  • дескредитиръм
  • дескридетирам
  • дескридетиръм
  • дескридитирам
  • дескридитиръм
  • дискредетирам
  • дискредетиръм
  • дискредитиръм
  • дискридетирам
  • дискридетиръм
  • дискридитирам
  • дискридитиръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице дис-к-ре-ди-ти-рам дис-к-ре-ди-ти-ра-ме
2 лице дис-к-ре-ди-ти-раш дис-к-ре-ди-ти-ра-те
3 лице дис-к-ре-ди-ти-ра дис-к-ре-ди-ти-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице дис-к-ре-ди-ти-рах дис-к-ре-ди-ти-рах-ме
2 лице дис-к-ре-ди-ти-ра дис-к-ре-ди-ти-рах-те
3 лице дис-к-ре-ди-ти-ра дис-к-ре-ди-ти-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице дис-к-ре-ди-ти-рах дис-к-ре-ди-ти-рах-ме
2 лице дис-к-ре-ди-ти-ра-ше дис-к-ре-ди-ти-рах-те
3 лице дис-к-ре-ди-ти-ра-ше дис-к-ре-ди-ти-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дискредитирал съм дискредитирала съм дискредитирало съм дискредитирали сме
2 лице дискредитирал си дискредитирала си дискредитирало си дискредитирали сте
3 лице дискредитирал е дискредитирала е дискредитирало е дискредитирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дискредитирал бях дискредитирала бях дискредитирало бяхме дискредитирали
2 лице беше дискредитирал беше дискредитирала беше дискредитирало бяхте дискредитирали
3 лице беше дискредитирал беше дискредитирала беше дискредитирало бяха дискредитирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще дискредитирам ще дискредитираме
2 лице ще дискредитираш ще дискредитирате
3 лице ще дискредитира ще дискредитират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дискредитирал ще съм дискредитирала ще съм дискредитирало ще сме дискредитирали
2 лице ще си дискредитирал ще си дискредитирала ще си дискредитирало ще сте дискредитирали
3 лице ще е дискредитирал ще е дискредитирала ще е дискредитирало ще са дискредитирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да дискредитирам щяхме да дискредитираме
2 лице щеше да дискредитираш щяхте да дискредитирате
3 лице щеше да дискредитира щяха да дискредитират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дискредитирал щях да съм дискредитирала щях да съм дискредитирало щяхме да сме дискредитирали
2 лице щеше да си дискредитирал щеше да си дискредитирала щеше да си дискредитирало щяхте да сте дискредитирали
3 лице щеше да е дискредитирал щеше да е дискредитирала щеше да е дискредитирало щяха да са дискредитирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дискредитирал съм дискредитирала съм дискредитирало съм дискредитирали сме
2 лице дискредитирал си дискредитирала си дискредитирало си дискредитирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дискредитирал съм дискредитирала съм дискредитирало съм дискредитирали сме
2 лице дискредитирал си дискредитирала си дискредитирало си дискредитирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дискредитирал била съм дискредитирала било съм дискредитирало били сме дискредитирали
2 лице бил си дискредитирал била си дискредитирала било си дискредитирало били сте дискредитирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дискредитирам щяла съм да дискредитирам щяло съм да дискредитирам щели сме да дискредитираме
2 лице щял си да дискредитираш щяла си да дискредитираш щяло си да дискредитираш щели сте да дискредитирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дискредитирал щяла съм да съм дискредитирала щяло съм да съм дискредитирало щели сме да сме дискредитирали
2 лице щял си да си дискредитирал щяла си да си дискредитирала щяло си да си дискредитирало щели сте да сте дискредитирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дискредитирал бих дискредитирала бих дискредитирало бихме дискредитирали
2 лице би дискредитирал би дискредитирала би дискредитирало бихте дискредитирали
3 лице би дискредитирал би дискредитирала би дискредитирало биха дискредитирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дис-к-ре-ди-ти-рай дис-к-ре-ди-ти-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род дис-к-ре-ди-ти-ран
непълен член дис-к-ре-ди-ти-ра-ния
пълен член дис-к-ре-ди-ти-ра-ни-ят
женски род дис-к-ре-ди-ти-ра-на
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-на-та
среден род дис-к-ре-ди-ти-ра-но
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-но-то
множествено число дис-к-ре-ди-ти-ра-ни
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дис-к-ре-ди-ти-рал
непълен член дис-к-ре-ди-ти-ра-лия
пълен член дис-к-ре-ди-ти-ра-ли-ят
женски род дис-к-ре-ди-ти-ра-ла
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-ла-та
среден род дис-к-ре-ди-ти-ра-ло
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-ло-то
множествено число дис-к-ре-ди-ти-ра-ли
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дис-к-ре-ди-ти-рал
женски род дис-к-ре-ди-ти-ра-ла
среден род дис-к-ре-ди-ти-ра-ло
множествено число дис-к-ре-ди-ти-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род дис-к-ре-ди-ти-ращ
непълен член дис-к-ре-ди-ти-ра-щия
пълен член дис-к-ре-ди-ти-ра-щи-ят
женски род дис-к-ре-ди-ти-ра-ща
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-ща-та
среден род дис-к-ре-ди-ти-ра-що
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-що-то
множествено число дис-к-ре-ди-ти-ра-щи
членувано дис-к-ре-ди-ти-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

дис-к-ре-ди-ти-рай-ки