хвърлям

хвъ̀рляш, несв. и хвъ̀рля, св.
1. Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвърлям камъни по животните. Хвърлих чантата си.
2. Разг. Какво. Махам от себе си това, което ми пречи или не ми е необходимо; изоставям, захвърлям. През лятото хората хвърлят ботушите и обуват сандали.
3. Кого, какво. За животно — освобождавам се от товара или от ездача си. Магарето хвърли дисагите.
4. В какво. В съчетание със съществителни, означаващи състояние — предизвиквам състоянието, назовано от тях, напр. хвърлям в смут — смущавам; хвърлям в страх — плаша; хвърлям в тревога — разтревожвам, и др.
хвърлям се/хвърля се. 1. — Насочвам се устремено. Хвърлям се в атака. Хвърлям се към завърналия се приятел.
2. Мятам се, скачам. Хвърлям се от терасата. Животното се хвърля от страх.
3. Започвам енергично да върша, да вземам участие. Хвърлих се да му помагам.
същ. хвъ̀рляне, ср.
• Хвърлям в очите/лицето (на някого нещо). — Казвам истината (обикн. неприятна) направо, без заобикалки.
• Хвърлям в огън. — Засрамвам, притеснявам някого.
• Хвърлям въдицата. — Подмамвам, подвеждам някого.
• Хвърлям гръм и мълния. — Отправям остри нападки срещу някого или нещо.
• Хвърля ме в огън. 1. — Имам висока температура.
2. Смущавам се, притеснявам се силно.
• Хвърлям (един) поглед. — Преглеждам набързо.
• Хвърлям кал/петно (върху някого или нещо). — Очерням, безчестя.
• Хвърлям камъни в градината (на някого). — Подмятам, намеквам за някого или на някого нещо.
• Хвърлям котва. 1. — За плавателен съд — преустановявам плаването.
2. Прен. Оставам да живея някъде; заселвам се.
• Хвърлям мост. — Установявам връзка между две неща.
• Хвърлям око (на някого или на нещо). 1. — Много харесвам и искам да притежавам.
2. Насочвам се с намерение да предприема нещо спрямо някого или да го включа в някаква работа.
• Хвърлям петалата. — Разг. Грубо. Умирам.
• Хвърлям (по) едно око. 1. — Поглеждам от време на време; попоглеждам.
2. Преглеждам набързо.
• Хвърлям прах в очите (на някого). — Опитвам се да заблудя някого за истинските си намерения.
• Хвърлям ръкавицата (на някого). — Предизвиквам някого на спор, двубой и др.
• Хвърлям светлина (върху нещо). — Разяснявам, разкривам същността.
• Хвърлям се в огъня. — Излагам се на смъртна опасност за някого или за нещо.
• Хвърлям се в/на очи(те). — От пръв поглед се забелязвам.
• Хвърлям се на едро. — Предприемам само големи, значими дела, обикн. безрезултатно.
• Хвърлям се с главата надолу. — Предприемам много рисковано, опасно начинание.
• Хвърлям си думите на вятъра. — Безуспешно убеждавам, съветвам някого.
• Хвърлям всички сили. — Върша нещо, без да се щадя.
• Хвърлям сянка. 1. — Нарушавам доброто впечатление.
2. Злепоставям, безчестя, излагам някого или нещо.
• Хвърлям топа. — Разг. Грубо. Умирам.