поставям

Речник на българския език

поста̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

поста̀вяш, несв. и поста̀вя, св.
1. Какво. Оставям на определено място; слагам, турям. Поставям ножа на масата.
2. Какво. Помествам, изписвам на определено място. Поставям подпис. Поставям печат.
3. Какво. Закрепвам на тялото с лечебна цел. Поставям термометър. Поставям компрес.
4. Спец. Какво. Устройвам, организирам сценична игра. Поставям пиеса.
5. Какво. Предлагам, издигам. Поставям цел. Поставям въпрос.
6. Кого, какво. Докарвам в някакво положение, състояние. Поставям го в затруднение.
Поставям на място(то). — Вразумявам някого или му потърсвам отговорност.
Поставям на пиедестал. — Прекланям се.
Поставям кръст. — Приключвам, премахвам.
Поставям на дневен ред. — Искам нещо да бъде решено скоро.
Поставям под един знаменател. — Изравнявам.
Поставям на карта. — Излагам на опасност.
Поставям на колене. — Заставям някого да ми се подчини.
Поставям натясно. — Затруднявам, притискам (някого).

Грешни изписвания (3)

  • поставъм
  • пуставъм
  • пуставям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пос-та-вям пос-та-вя-ме
2 лице пос-та-вяш пос-та-вя-те
3 лице пос-та-вя пос-та-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пос-та-вях пос-та-вях-ме
2 лице пос-та-вя пос-та-вях-те
3 лице пос-та-вя пос-та-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пос-та-вях пос-та-вях-ме
2 лице пос-та-вя-ше пос-та-вях-те
3 лице пос-та-вя-ше пос-та-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поставял съм поставяла съм поставяло съм поставяли сме
2 лице поставял си поставяла си поставяло си поставяли сте
3 лице поставял е поставяла е поставяло е поставяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поставял бях поставяла бях поставяло бяхме поставяли
2 лице беше поставял беше поставяла беше поставяло бяхте поставяли
3 лице беше поставял беше поставяла беше поставяло бяха поставяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поставям ще поставяме
2 лице ще поставяш ще поставяте
3 лице ще поставя ще поставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поставял ще съм поставяла ще съм поставяло ще сме поставяли
2 лице ще си поставял ще си поставяла ще си поставяло ще сте поставяли
3 лице ще е поставял ще е поставяла ще е поставяло ще са поставяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поставям щяхме да поставяме
2 лице щеше да поставяш щяхте да поставяте
3 лице щеше да поставя щяха да поставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поставял щях да съм поставяла щях да съм поставяло щяхме да сме поставяли
2 лице щеше да си поставял щеше да си поставяла щеше да си поставяло щяхте да сте поставяли
3 лице щеше да е поставял щеше да е поставяла щеше да е поставяло щяха да са поставяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поставял съм поставяла съм поставяло съм поставяли сме
2 лице поставял си поставяла си поставяло си поставяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поставял съм поставяла съм поставяло съм поставяли сме
2 лице поставял си поставяла си поставяло си поставяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поставял била съм поставяла било съм поставяло били сме поставяли
2 лице бил си поставял била си поставяла било си поставяло били сте поставяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поставям щяла съм да поставям щяло съм да поставям щели сме да поставяме
2 лице щял си да поставяш щяла си да поставяш щяло си да поставяш щели сте да поставяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поставял щяла съм да съм поставяла щяло съм да съм поставяло щели сме да сме поставяли
2 лице щял си да си поставял щяла си да си поставяла щяло си да си поставяло щели сте да сте поставяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поставял бих поставяла бих поставяло бихме поставяли
2 лице би поставял би поставяла би поставяло бихте поставяли
3 лице би поставял би поставяла би поставяло биха поставяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пос-та-вяй пос-та-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род пос-та-вян
непълен член пос-та-вя-ния
пълен член пос-та-вя-ни-ят
женски род пос-та-вя-на
членувано пос-та-вя-на-та
среден род пос-та-вя-но
членувано пос-та-вя-но-то
множествено число пос-та-вя-ни
членувано пос-та-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-та-вял
непълен член пос-та-вя-лия
пълен член пос-та-вя-ли-ят
женски род пос-та-вя-ла
членувано пос-та-вя-ла-та
среден род пос-та-вя-ло
членувано пос-та-вя-ло-то
множествено число пос-та-вя-ли
членувано пос-та-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-та-вял
женски род пос-та-вя-ла
среден род пос-та-вя-ло
множествено число пос-та-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-та-вящ
непълен член пос-та-вя-щия
пълен член пос-та-вя-щи-ят
женски род пос-та-вя-ща
членувано пос-та-вя-ща-та
среден род пос-та-вя-що
членувано пос-та-вя-що-то
множествено число пос-та-вя-щи
членувано пос-та-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

пос-та-вяй-ки