изправям

Речник на българския език

изпра̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

изпра̀вяш, несв. и изпра̀вя 1 , св.
1. Какво. Поставям да стои прав. Изправям книгите на рафта. Изправям падналия стол.
2. Кого. Помагам да стане прав. Изправям болен човек.
3. Какво. За части на тялото — изпъвам, повдигам нещо наведено. Изправям ръката си. Изправям главата си.
4. Кого. Заставям да се яви пред съд, на разпит и под.
5. Прен. Кого. Поставям пред опасност, провал, решение, въпрос, проблем и др. Случаят го изправи пред опасността от провал. Изправям пред дилема.
6. За токоизправител — преобразувам променлив ток в постоянен.
изправям се/изправя се. 1. — Заставам прав. Детето започна да се изправя. Стана от стола и се изправи до прозореца. Изправиха се до леглото на болния.
2. Изопвам тялото си, раменете си. Изправи се, не се прегърбвай!
3. Заставам пред съд, за разпит и др. Изправих се пред съда с ужасно обвинение.
4. Прен. Заставам пред някого за решаване. Прен мене се изправи въпросът за женитбата.
5. Прен. Обявявам се против някого или нещо. И ти ли се изправяш срещу мене.
6. Разг. Оздравявам след тежко боледуване. След един месец се изправих на крака.
Изправям/изправя глава. — Недоволствам, бунтувам се.
Изправям се/изправя се на крака. 1. — Вдигам се след тежко боледуване.
2. След криза оправям финансовото си положение.
Изправя/изправи ми се косата.Разг. Изпадам в ужас.



изпра̀вяш, несв. и изпра̀вя 2 , св.; Какво.
1. Поправям грешки, провинения, като понасям или отстранявам последиците им. Изправям грешките на предшественика си.
2. Поправям, коригирам грешки в писан текст или говор.
3. Отстранявам недостатък в зрението, слуха и др. Кривогледството се изправя с операция.
4. Превъзпитавам. Изправям характер. Изправям поведение.

Грешни изписвания (7)

  • езправъм
  • езправям
  • есправъм
  • есправям
  • изправъм
  • исправъм
  • исправям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-вям из-п-ра-вя-ме
2 лице из-п-ра-вяш из-п-ра-вя-те
3 лице из-п-ра-вя из-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-вях из-п-ра-вях-ме
2 лице из-п-ра-вя из-п-ра-вях-те
3 лице из-п-ра-вя из-п-ра-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-вях из-п-ра-вях-ме
2 лице из-п-ра-вя-ше из-п-ра-вях-те
3 лице из-п-ра-вя-ше из-п-ра-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изправял съм изправяла съм изправяло съм изправяли сме
2 лице изправял си изправяла си изправяло си изправяли сте
3 лице изправял е изправяла е изправяло е изправяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изправял бях изправяла бях изправяло бяхме изправяли
2 лице беше изправял беше изправяла беше изправяло бяхте изправяли
3 лице беше изправял беше изправяла беше изправяло бяха изправяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изправям ще изправяме
2 лице ще изправяш ще изправяте
3 лице ще изправя ще изправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изправял ще съм изправяла ще съм изправяло ще сме изправяли
2 лице ще си изправял ще си изправяла ще си изправяло ще сте изправяли
3 лице ще е изправял ще е изправяла ще е изправяло ще са изправяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изправям щяхме да изправяме
2 лице щеше да изправяш щяхте да изправяте
3 лице щеше да изправя щяха да изправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изправял щях да съм изправяла щях да съм изправяло щяхме да сме изправяли
2 лице щеше да си изправял щеше да си изправяла щеше да си изправяло щяхте да сте изправяли
3 лице щеше да е изправял щеше да е изправяла щеше да е изправяло щяха да са изправяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изправял съм изправяла съм изправяло съм изправяли сме
2 лице изправял си изправяла си изправяло си изправяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изправял съм изправяла съм изправяло съм изправяли сме
2 лице изправял си изправяла си изправяло си изправяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изправял била съм изправяла било съм изправяло били сме изправяли
2 лице бил си изправял била си изправяла било си изправяло били сте изправяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изправям щяла съм да изправям щяло съм да изправям щели сме да изправяме
2 лице щял си да изправяш щяла си да изправяш щяло си да изправяш щели сте да изправяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изправял щяла съм да съм изправяла щяло съм да съм изправяло щели сме да сме изправяли
2 лице щял си да си изправял щяла си да си изправяла щяло си да си изправяло щели сте да сте изправяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изправял бих изправяла бих изправяло бихме изправяли
2 лице би изправял би изправяла би изправяло бихте изправяли
3 лице би изправял би изправяла би изправяло биха изправяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ра-вяй из-п-ра-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-вян
непълен член из-п-ра-вя-ния
пълен член из-п-ра-вя-ни-ят
женски род из-п-ра-вя-на
членувано из-п-ра-вя-на-та
среден род из-п-ра-вя-но
членувано из-п-ра-вя-но-то
множествено число из-п-ра-вя-ни
членувано из-п-ра-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-вял
непълен член из-п-ра-вя-лия
пълен член из-п-ра-вя-ли-ят
женски род из-п-ра-вя-ла
членувано из-п-ра-вя-ла-та
среден род из-п-ра-вя-ло
членувано из-п-ра-вя-ло-то
множествено число из-п-ра-вя-ли
членувано из-п-ра-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-вял
женски род из-п-ра-вя-ла
среден род из-п-ра-вя-ло
множествено число из-п-ра-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-вящ
непълен член из-п-ра-вя-щия
пълен член из-п-ра-вя-щи-ят
женски род из-п-ра-вя-ща
членувано из-п-ра-вя-ща-та
среден род из-п-ра-вя-що
членувано из-п-ра-вя-що-то
множествено число из-п-ра-вя-щи
членувано из-п-ра-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-п-ра-вяй-ки