изправя

Речник на българския език

1. изпра̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изпра̀виш, мин. св. изпра̀вих, мин. прич. изпра̀вил, св.вж. [[изправям 1 .



изпра̀виш, мин. св. изпра̀вих, мин. прич. изпра̀вил, св.вж. [[изправям
2 .__

Грешни изписвания (7)

  • езправъ
  • езправя
  • есправъ
  • есправя
  • изправъ
  • исправъ
  • исправя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-вя из-п-ра-вим
2 лице из-п-ра-виш из-п-ра-ви-те
3 лице из-п-ра-ви из-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-вих из-п-ра-вих-ме
2 лице из-п-ра-ви из-п-ра-вих-те
3 лице из-п-ра-ви из-п-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-вех из-п-ра-вех-ме
2 лице из-п-ра-ве-ше из-п-ра-вех-те
3 лице из-п-ра-ве-ше из-п-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изправил съм изправила съм изправило съм изправили сме
2 лице изправил си изправила си изправило си изправили сте
3 лице изправил е изправила е изправило е изправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изправил бях изправила бях изправило бяхме изправили
2 лице беше изправил беше изправила беше изправило бяхте изправили
3 лице беше изправил беше изправила беше изправило бяха изправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изправя ще изправим
2 лице ще изправиш ще изправите
3 лице ще изправи ще изправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изправил ще съм изправила ще съм изправило ще сме изправили
2 лице ще си изправил ще си изправила ще си изправило ще сте изправили
3 лице ще е изправил ще е изправила ще е изправило ще са изправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изправя щяхме да изправим
2 лице щеше да изправиш щяхте да изправите
3 лице щеше да изправи щяха да изправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изправил щях да съм изправила щях да съм изправило щяхме да сме изправили
2 лице щеше да си изправил щеше да си изправила щеше да си изправило щяхте да сте изправили
3 лице щеше да е изправил щеше да е изправила щеше да е изправило щяха да са изправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изправел съм изправела съм изправело съм изправели сме
2 лице изправел си изправела си изправело си изправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изправил съм изправила съм изправило съм изправили сме
2 лице изправил си изправила си изправило си изправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изправил била съм изправила било съм изправило били сме изправили
2 лице бил си изправил била си изправила било си изправило били сте изправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изправя щяла съм да изправя щяло съм да изправя щели сме да изправим
2 лице щял си да изправиш щяла си да изправиш щяло си да изправиш щели сте да изправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изправил щяла съм да съм изправила щяло съм да съм изправило щели сме да сме изправили
2 лице щял си да си изправил щяла си да си изправила щяло си да си изправило щели сте да сте изправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изправил бих изправила бих изправило бихме изправили
2 лице би изправил би изправила би изправило бихте изправили
3 лице би изправил би изправила би изправило биха изправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ра-ви из-п-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-вен
непълен член из-п-ра-ве-ния
пълен член из-п-ра-ве-ни-ят
женски род из-п-ра-ве-на
членувано из-п-ра-ве-на-та
среден род из-п-ра-ве-но
членувано из-п-ра-ве-но-то
множествено число из-п-ра-ве-ни
членувано из-п-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-вил
непълен член из-п-ра-ви-лия
пълен член из-п-ра-ви-ли-ят
женски род из-п-ра-ви-ла
членувано из-п-ра-ви-ла-та
среден род из-п-ра-ви-ло
членувано из-п-ра-ви-ло-то
множествено число из-п-ра-ви-ли
членувано из-п-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-вел
женски род из-п-ра-ве-ла
среден род из-п-ра-ве-ло
множествено число из-п-ра-ве-ли

2. изправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изправя е производна форма на изправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изправя е производна форма на изправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изправя е производна форма на изправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).