изправел

Речник на българския език

1. изправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изправел е производна форма на изправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изправел е производна форма на изправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).