виря

Речник на българския език

1. вѝря преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

вѝриш, мин. св. вѝрих и вирѝх, мин. прич. вѝрил и вирѝл, несв.; Какво. Издигам, изправям и държа в това положение. Стига си го вирила тоя вестник, пречи ми да гледам.
Виря глава.Разг. Надувам се, гордея се, правя се на важен.
Виря нос.Разг. Надувам се, държа се високомерно.
Виря опашка.Разг. За жена, която си търси мъже.

Грешни изписвания (1)

  • виръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ви-ря ви-рим
2 лице ви-риш ви-ри-те
3 лице ви-ри ви-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ви-рих ви-рих-ме
2 лице ви-ри ви-рих-те
3 лице ви-ри ви-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ви-рех ви-рех-ме
2 лице ви-ре-ше ви-рех-те
3 лице ви-ре-ше ви-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вирил съм вирила съм вирило съм вирили сме
2 лице вирил си вирила си вирило си вирили сте
3 лице вирил е вирила е вирило е вирили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вирил бях вирила бях вирило бяхме вирили
2 лице беше вирил беше вирила беше вирило бяхте вирили
3 лице беше вирил беше вирила беше вирило бяха вирили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще виря ще вирим
2 лице ще вириш ще вирите
3 лице ще вири ще вирят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вирил ще съм вирила ще съм вирило ще сме вирили
2 лице ще си вирил ще си вирила ще си вирило ще сте вирили
3 лице ще е вирил ще е вирила ще е вирило ще са вирили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да виря щяхме да вирим
2 лице щеше да вириш щяхте да вирите
3 лице щеше да вири щяха да вирят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вирил щях да съм вирила щях да съм вирило щяхме да сме вирили
2 лице щеше да си вирил щеше да си вирила щеше да си вирило щяхте да сте вирили
3 лице щеше да е вирил щеше да е вирила щеше да е вирило щяха да са вирили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вирел съм вирела съм вирело съм вирели сме
2 лице вирел си вирела си вирело си вирели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вирил съм вирила съм вирило съм вирили сме
2 лице вирил си вирила си вирило си вирили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вирил била съм вирила било съм вирило били сме вирили
2 лице бил си вирил била си вирила било си вирило били сте вирили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да виря щяла съм да виря щяло съм да виря щели сме да вирим
2 лице щял си да вириш щяла си да вириш щяло си да вириш щели сте да вирите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вирил щяла съм да съм вирила щяло съм да съм вирило щели сме да сме вирили
2 лице щял си да си вирил щяла си да си вирила щяло си да си вирило щели сте да сте вирили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вирил бих вирила бих вирило бихме вирили
2 лице би вирил би вирила би вирило бихте вирили
3 лице би вирил би вирила би вирило биха вирили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ви-ри ви-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ви-рен
непълен член ви-ре-ния
пълен член ви-ре-ни-ят
женски род ви-ре-на
членувано ви-ре-на-та
среден род ви-ре-но
членувано ви-ре-но-то
множествено число ви-ре-ни
членувано ви-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ви-рил
непълен член ви-ри-лия
пълен член ви-ри-ли-ят
женски род ви-ри-ла
членувано ви-ри-ла-та
среден род ви-ри-ло
членувано ви-ри-ло-то
множествено число ви-ри-ли
членувано ви-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ви-рел
женски род ви-ре-ла
среден род ви-ре-ло
множествено число ви-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ви-рещ
непълен член ви-ре-щия
пълен член ви-ре-щи-ят
женски род ви-ре-ща
членувано ви-ре-ща-та
среден род ви-ре-що
членувано ви-ре-що-то
множествено число ви-ре-щи
членувано ви-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ви-рей-ки

2. виря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

виря е производна форма на вирея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. виря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

виря е производна форма на вирея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).