вирила

Речник на българския език

1. вирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вирила е производна форма на виря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вирила е производна форма на виря (мин. деят. св. прич. ж. р.).