вирил

Речник на българския език

1. вирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вирил е производна форма на виря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вирил — мин. деят. св. прич. м. р.

вирил е производна форма на виря (мин. деят. св. прич. м. р.).