вирило е

Речник на българския език

1. вирило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вирило е е производна форма на виря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вирило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вирило е е производна форма на виря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).