вирил съм

Речник на българския език

1. вирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вирил съм е производна форма на виря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вирил съм е производна форма на виря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).