вирела

Речник на българския език

1. вирела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вирела е производна форма на виря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вирела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вирела е производна форма на виря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).