смекчавам

Речник на българския език

смекча̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

смекчаваш, несв. и смекча, св.
1. Какво. Правя нещо остро, твърдо да стане по-меко, по-еластично. Смекчавам кожата. Гримът смекчава погледа.
2. Прен. Какво/кого. Правя (твърд характер, воля, силна омраза, силна болка, жестокост и др. ) да стане по-мек, по-слаб; притъпявам; омаловажавам. Годините смекчават волята. Хубостта и смекчава жестокостта.
3. Прен. Спец. В езикознанието — произнасям меко твърд съгласен звук.
смекчавам се/смекча се. 1. — Ставам по-мек, по-еластичен.
2. Прен. Ставам по-слаб, притъпен; по-добър, по-кротък. Погледът му се смекчи.

Грешни изписвания (3)

  • смекчавъм
  • смикчавам
  • смикчавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице смек-ча-вам смек-ча-ва-ме
2 лице смек-ча-ваш смек-ча-ва-те
3 лице смек-ча-ва смек-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице смек-ча-вах смек-ча-вах-ме
2 лице смек-ча-ва смек-ча-вах-те
3 лице смек-ча-ва смек-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице смек-ча-вах смек-ча-вах-ме
2 лице смек-ча-ва-ше смек-ча-вах-те
3 лице смек-ча-ва-ше смек-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смекчавал съм смекчавала съм смекчавало съм смекчавали сме
2 лице смекчавал си смекчавала си смекчавало си смекчавали сте
3 лице смекчавал е смекчавала е смекчавало е смекчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смекчавал бях смекчавала бях смекчавало бяхме смекчавали
2 лице беше смекчавал беше смекчавала беше смекчавало бяхте смекчавали
3 лице беше смекчавал беше смекчавала беше смекчавало бяха смекчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще смекчавам ще смекчаваме
2 лице ще смекчаваш ще смекчавате
3 лице ще смекчава ще смекчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смекчавал ще съм смекчавала ще съм смекчавало ще сме смекчавали
2 лице ще си смекчавал ще си смекчавала ще си смекчавало ще сте смекчавали
3 лице ще е смекчавал ще е смекчавала ще е смекчавало ще са смекчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да смекчавам щяхме да смекчаваме
2 лице щеше да смекчаваш щяхте да смекчавате
3 лице щеше да смекчава щяха да смекчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смекчавал щях да съм смекчавала щях да съм смекчавало щяхме да сме смекчавали
2 лице щеше да си смекчавал щеше да си смекчавала щеше да си смекчавало щяхте да сте смекчавали
3 лице щеше да е смекчавал щеше да е смекчавала щеше да е смекчавало щяха да са смекчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смекчавал съм смекчавала съм смекчавало съм смекчавали сме
2 лице смекчавал си смекчавала си смекчавало си смекчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смекчавал съм смекчавала съм смекчавало съм смекчавали сме
2 лице смекчавал си смекчавала си смекчавало си смекчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смекчавал била съм смекчавала било съм смекчавало били сме смекчавали
2 лице бил си смекчавал била си смекчавала било си смекчавало били сте смекчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смекчавам щяла съм да смекчавам щяло съм да смекчавам щели сме да смекчаваме
2 лице щял си да смекчаваш щяла си да смекчаваш щяло си да смекчаваш щели сте да смекчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смекчавал щяла съм да съм смекчавала щяло съм да съм смекчавало щели сме да сме смекчавали
2 лице щял си да си смекчавал щяла си да си смекчавала щяло си да си смекчавало щели сте да сте смекчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смекчавал бих смекчавала бих смекчавало бихме смекчавали
2 лице би смекчавал би смекчавала би смекчавало бихте смекчавали
3 лице би смекчавал би смекчавала би смекчавало биха смекчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смек-ча-вай смек-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род смек-ча-ван
непълен член смек-ча-ва-ния
пълен член смек-ча-ва-ни-ят
женски род смек-ча-ва-на
членувано смек-ча-ва-на-та
среден род смек-ча-ва-но
членувано смек-ча-ва-но-то
множествено число смек-ча-ва-ни
членувано смек-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род смек-ча-вал
непълен член смек-ча-ва-лия
пълен член смек-ча-ва-ли-ят
женски род смек-ча-ва-ла
членувано смек-ча-ва-ла-та
среден род смек-ча-ва-ло
членувано смек-ча-ва-ло-то
множествено число смек-ча-ва-ли
членувано смек-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род смек-ча-вал
женски род смек-ча-ва-ла
среден род смек-ча-ва-ло
множествено число смек-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род смек-ча-ващ
непълен член смек-ча-ва-щия
пълен член смек-ча-ва-щи-ят
женски род смек-ча-ва-ща
членувано смек-ча-ва-ща-та
среден род смек-ча-ва-що
членувано смек-ча-ва-що-то
множествено число смек-ча-ва-щи
членувано смек-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

смек-ча-вай-ки