очовечавам

Речник на българския език

очовеча̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

очовеча̀ваш, несв. и очовеча̀, св.; Кого. Принуждавам някого да стане по-човечен.
очовечавам се/очовеча се. — Ставам по-добър, по-човечен.

Грешни изписвания (15)

  • очовечавъм
  • очовичавам
  • очовичавъм
  • очувечавам
  • очувечавъм
  • очувичавам
  • очувичавъм
  • учовечавам
  • учовечавъм
  • учовичавам
  • учовичавъм
  • учувечавам
  • учувечавъм
  • учувичавам
  • учувичавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице очо-ве-ча-вам очо-ве-ча-ва-ме
2 лице очо-ве-ча-ваш очо-ве-ча-ва-те
3 лице очо-ве-ча-ва очо-ве-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице очо-ве-ча-вах очо-ве-ча-вах-ме
2 лице очо-ве-ча-ва очо-ве-ча-вах-те
3 лице очо-ве-ча-ва очо-ве-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице очо-ве-ча-вах очо-ве-ча-вах-ме
2 лице очо-ве-ча-ва-ше очо-ве-ча-вах-те
3 лице очо-ве-ча-ва-ше очо-ве-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице очовечавал съм очовечавала съм очовечавало съм очовечавали сме
2 лице очовечавал си очовечавала си очовечавало си очовечавали сте
3 лице очовечавал е очовечавала е очовечавало е очовечавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях очовечавал бях очовечавала бях очовечавало бяхме очовечавали
2 лице беше очовечавал беше очовечавала беше очовечавало бяхте очовечавали
3 лице беше очовечавал беше очовечавала беше очовечавало бяха очовечавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще очовечавам ще очовечаваме
2 лице ще очовечаваш ще очовечавате
3 лице ще очовечава ще очовечават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм очовечавал ще съм очовечавала ще съм очовечавало ще сме очовечавали
2 лице ще си очовечавал ще си очовечавала ще си очовечавало ще сте очовечавали
3 лице ще е очовечавал ще е очовечавала ще е очовечавало ще са очовечавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да очовечавам щяхме да очовечаваме
2 лице щеше да очовечаваш щяхте да очовечавате
3 лице щеше да очовечава щяха да очовечават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм очовечавал щях да съм очовечавала щях да съм очовечавало щяхме да сме очовечавали
2 лице щеше да си очовечавал щеше да си очовечавала щеше да си очовечавало щяхте да сте очовечавали
3 лице щеше да е очовечавал щеше да е очовечавала щеше да е очовечавало щяха да са очовечавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице очовечавал съм очовечавала съм очовечавало съм очовечавали сме
2 лице очовечавал си очовечавала си очовечавало си очовечавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице очовечавал съм очовечавала съм очовечавало съм очовечавали сме
2 лице очовечавал си очовечавала си очовечавало си очовечавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм очовечавал била съм очовечавала било съм очовечавало били сме очовечавали
2 лице бил си очовечавал била си очовечавала било си очовечавало били сте очовечавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да очовечавам щяла съм да очовечавам щяло съм да очовечавам щели сме да очовечаваме
2 лице щял си да очовечаваш щяла си да очовечаваш щяло си да очовечаваш щели сте да очовечавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм очовечавал щяла съм да съм очовечавала щяло съм да съм очовечавало щели сме да сме очовечавали
2 лице щял си да си очовечавал щяла си да си очовечавала щяло си да си очовечавало щели сте да сте очовечавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих очовечавал бих очовечавала бих очовечавало бихме очовечавали
2 лице би очовечавал би очовечавала би очовечавало бихте очовечавали
3 лице би очовечавал би очовечавала би очовечавало биха очовечавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
очо-ве-ча-вай очо-ве-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род очо-ве-ча-ван
непълен член очо-ве-ча-ва-ния
пълен член очо-ве-ча-ва-ни-ят
женски род очо-ве-ча-ва-на
членувано очо-ве-ча-ва-на-та
среден род очо-ве-ча-ва-но
членувано очо-ве-ча-ва-но-то
множествено число очо-ве-ча-ва-ни
членувано очо-ве-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род очо-ве-ча-вал
непълен член очо-ве-ча-ва-лия
пълен член очо-ве-ча-ва-ли-ят
женски род очо-ве-ча-ва-ла
членувано очо-ве-ча-ва-ла-та
среден род очо-ве-ча-ва-ло
членувано очо-ве-ча-ва-ло-то
множествено число очо-ве-ча-ва-ли
членувано очо-ве-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род очо-ве-ча-вал
женски род очо-ве-ча-ва-ла
среден род очо-ве-ча-ва-ло
множествено число очо-ве-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род очо-ве-ча-ващ
непълен член очо-ве-ча-ва-щия
пълен член очо-ве-ча-ва-щи-ят
женски род очо-ве-ча-ва-ща
членувано очо-ве-ча-ва-ща-та
среден род очо-ве-ча-ва-що
членувано очо-ве-ча-ва-що-то
множествено число очо-ве-ча-ва-щи
членувано очо-ве-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

очо-ве-ча-вай-ки