вразумявам

Речник на българския език

вразумя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вразумя̀ваш, несв. и вразумя̀, св.; Кого. Убеждавам да се осъзнае, да стане разумен, да излезе от заблуждение. Моля ти се, вразуми дъщеря си, че той я лъже!
вразумявам се/вразумя се. — Осъзнавам се, излизам от заблуждение. Вразуми ли се най-после?

Грешни изписвания (7)

  • вразомявам
  • вразомявъм
  • вразумявъм
  • връзомявам
  • връзомявъм
  • връзумявам
  • връзумявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вра-зу-мя-вам вра-зу-мя-ва-ме
2 лице вра-зу-мя-ваш вра-зу-мя-ва-те
3 лице вра-зу-мя-ва вра-зу-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вра-зу-мя-вах вра-зу-мя-вах-ме
2 лице вра-зу-мя-ва вра-зу-мя-вах-те
3 лице вра-зу-мя-ва вра-зу-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вра-зу-мя-вах вра-зу-мя-вах-ме
2 лице вра-зу-мя-ва-ше вра-зу-мя-вах-те
3 лице вра-зу-мя-ва-ше вра-зу-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумявал съм вразумявала съм вразумявало съм вразумявали сме
2 лице вразумявал си вразумявала си вразумявало си вразумявали сте
3 лице вразумявал е вразумявала е вразумявало е вразумявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вразумявал бях вразумявала бях вразумявало бяхме вразумявали
2 лице беше вразумявал беше вразумявала беше вразумявало бяхте вразумявали
3 лице беше вразумявал беше вразумявала беше вразумявало бяха вразумявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вразумявам ще вразумяваме
2 лице ще вразумяваш ще вразумявате
3 лице ще вразумява ще вразумяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вразумявал ще съм вразумявала ще съм вразумявало ще сме вразумявали
2 лице ще си вразумявал ще си вразумявала ще си вразумявало ще сте вразумявали
3 лице ще е вразумявал ще е вразумявала ще е вразумявало ще са вразумявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вразумявам щяхме да вразумяваме
2 лице щеше да вразумяваш щяхте да вразумявате
3 лице щеше да вразумява щяха да вразумяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вразумявал щях да съм вразумявала щях да съм вразумявало щяхме да сме вразумявали
2 лице щеше да си вразумявал щеше да си вразумявала щеше да си вразумявало щяхте да сте вразумявали
3 лице щеше да е вразумявал щеше да е вразумявала щеше да е вразумявало щяха да са вразумявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумявал съм вразумявала съм вразумявало съм вразумявали сме
2 лице вразумявал си вразумявала си вразумявало си вразумявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумявал съм вразумявала съм вразумявало съм вразумявали сме
2 лице вразумявал си вразумявала си вразумявало си вразумявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вразумявал била съм вразумявала било съм вразумявало били сме вразумявали
2 лице бил си вразумявал била си вразумявала било си вразумявало били сте вразумявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вразумявам щяла съм да вразумявам щяло съм да вразумявам щели сме да вразумяваме
2 лице щял си да вразумяваш щяла си да вразумяваш щяло си да вразумяваш щели сте да вразумявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вразумявал щяла съм да съм вразумявала щяло съм да съм вразумявало щели сме да сме вразумявали
2 лице щял си да си вразумявал щяла си да си вразумявала щяло си да си вразумявало щели сте да сте вразумявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вразумявал бих вразумявала бих вразумявало бихме вразумявали
2 лице би вразумявал би вразумявала би вразумявало бихте вразумявали
3 лице би вразумявал би вразумявала би вразумявало биха вразумявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вра-зу-мя-вай вра-зу-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вра-зу-мя-ван
непълен член вра-зу-мя-ва-ния
пълен член вра-зу-мя-ва-ни-ят
женски род вра-зу-мя-ва-на
членувано вра-зу-мя-ва-на-та
среден род вра-зу-мя-ва-но
членувано вра-зу-мя-ва-но-то
множествено число вра-зу-мя-ва-ни
членувано вра-зу-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вра-зу-мя-вал
непълен член вра-зу-мя-ва-лия
пълен член вра-зу-мя-ва-ли-ят
женски род вра-зу-мя-ва-ла
членувано вра-зу-мя-ва-ла-та
среден род вра-зу-мя-ва-ло
членувано вра-зу-мя-ва-ло-то
множествено число вра-зу-мя-ва-ли
членувано вра-зу-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вра-зу-мя-вал
женски род вра-зу-мя-ва-ла
среден род вра-зу-мя-ва-ло
множествено число вра-зу-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вра-зу-мя-ващ
непълен член вра-зу-мя-ва-щия
пълен член вра-зу-мя-ва-щи-ят
женски род вра-зу-мя-ва-ща
членувано вра-зу-мя-ва-ща-та
среден род вра-зу-мя-ва-що
членувано вра-зу-мя-ва-що-то
множествено число вра-зу-мя-ва-щи
членувано вра-зу-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вра-зу-мя-вай-ки