вразумя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	вра-зу-мя	вра-зу-мим
2 лице	вра-зу-миш	вра-зу-ми-те
3 лице	вра-зу-ми	вра-зу-мят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	вра-зу-мих	вра-зу-мих-ме
2 лице	вра-зу-ми	вра-зу-мих-те
3 лице	вра-зу-ми	вра-зу-ми-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	вра-зу-мях	вра-зу-мях-ме
2 лице	вра-зу-ме-ше	вра-зу-мях-те
3 лице	вра-зу-ме-ше	вра-зу-мя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	вразумил съм	вразумила съм	вразумило съм	вразумили сме
2 лице	вразумил си	вразумила си	вразумило си	вразумили сте
3 лице	вразумил е	вразумила е	вразумило е	вразумили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях вразумил	бях вразумила	бях вразумило	бяхме вразумили
2 лице	беше вразумил	беше вразумила	беше вразумило	бяхте вразумили
3 лице	беше вразумил	беше вразумила	беше вразумило	бяха вразумили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще вразумя	ще вразумим
2 лице	ще вразумиш	ще вразумите
3 лице	ще вразуми	ще вразумят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм вразумил	ще съм вразумила	ще съм вразумило	ще сме вразумили
2 лице	ще си вразумил	ще си вразумила	ще си вразумило	ще сте вразумили
3 лице	ще е вразумил	ще е вразумила	ще е вразумило	ще са вразумили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да вразумя	щяхме да вразумим
2 лице	щеше да вразумиш	щяхте да вразумите
3 лице	щеше да вразуми	щяха да вразумят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм вразумил	щях да съм вразумила	щях да съм вразумило	щяхме да сме вразумили
2 лице	щеше да си вразумил	щеше да си вразумила	щеше да си вразумило	щяхте да сте вразумили
3 лице	щеше да е вразумил	щеше да е вразумила	щеше да е вразумило	щяха да са вразумили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	вразумял съм	вразумяла съм	вразумяло съм	вразумели сме
2 лице	вразумял си	вразумяла си	вразумяло си	вразумели сте
3 лице	вра-зу-мял вразумял е	вра-зу-мя-ла вразумяла е	вра-зу-мя-ло вразумяло е	вра-зу-ме-ли вразумели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	вразумил съм	вразумила съм	вразумило съм	вразумили сме
2 лице	вразумил си	вразумила си	вразумило си	вразумили сте
3 лице	вра-зу-мил вразумил е	вра-зу-ми-ла вразумила е	вра-зу-ми-ло вразумило е	вра-зу-ми-ли вразумили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм вразумил	била съм вразумила	било съм вразумило	били сме вразумили
2 лице	бил си вразумил	била си вразумила	било си вразумило	били сте вразумили
3 лице	бил вразумил бил е вразумил	била вразумила била е вразумила	било вразумило било е вразумило	били вразумили били са вразумили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да вразумя	щяла съм да вразумя	щяло съм да вразумя	щели сме да вразумим
2 лице	щял си да вразумиш	щяла си да вразумиш	щяло си да вразумиш	щели сте да вразумите
3 лице	щял да вразуми щял е да вразуми	щяла да вразуми щяла е да вразуми	щяло да вразуми щяло е да вразуми	щели да вразумят щели са да вразумят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм вразумил	щяла съм да съм вразумила	щяло съм да съм вразумило	щели сме да сме вразумили
2 лице	щял си да си вразумил	щяла си да си вразумила	щяло си да си вразумило	щели сте да сте вразумили
3 лице	щял да е вразумил щял е да е вразумил	щяла да е вразумила щяла е да е вразумила	щяло да е вразумило щяло е да е вразумило	щели да са вразумили щели са да са вразумили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих вразумил	бих вразумила	бих вразумило	бихме вразумили
2 лице	би вразумил	би вразумила	би вразумило	бихте вразумили
3 лице	би вразумил	би вразумила	би вразумило	биха вразумили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
вра-зу-ми	вра-зу-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		вра-зу-мен
		непълен член	вра-зу-ме-ния
		пълен член	вра-зу-ме-ни-ят
	женски род		вра-зу-ме-на
		членувано	вра-зу-ме-на-та
	среден род		вра-зу-ме-но
		членувано	вра-зу-ме-но-то
множествено число			вра-зу-ме-ни
		членувано	вра-зу-ме-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		вра-зу-мил
		непълен член	вра-зу-ми-лия
		пълен член	вра-зу-ми-ли-ят
	женски род		вра-зу-ми-ла
		членувано	вра-зу-ми-ла-та
	среден род		вра-зу-ми-ло
		членувано	вра-зу-ми-ло-то
множествено число			вра-зу-ми-ли
		членувано	вра-зу-ми-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	вра-зу-мял
	женски род	вра-зу-мя-ла
	среден род	вра-зу-мя-ло
множествено число		вра-зу-ме-ли