смекчаващ

Речник на българския език

1. смекча̀ващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

смекчаваща, смекчаващо, мн. смекчаващи, прил.
Смекчаващи вината обстоятелства. — В правото — обстоятелство, с оглед степента на обществената опасност на деянието и на дееца и на други субективни моменти, които намаляват вината и наказанието.

Грешни изписвания (4)

  • смекчавашт
  • смекчавъщ
  • смикчаващ
  • смикчавъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. смек-ча-ващ
непълен член смек-ча-ва-щия
пълен член смек-ча-ва-щи-ят
ж. р. смек-ча-ва-ща
членувано смек-ча-ва-ща-та
ср. р. смек-ча-ва-що
членувано смек-ча-ва-що-то
мн. ч. смек-ча-ва-щи
членувано смек-ча-ва-щи-те

2. смекчаващ — сег. деят. прич. м. р.

смекчаващ е производна форма на смекчавам (сег. деят. прич. м. р.).