поставял

Речник на българския език

1. поставял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поставял е производна форма на поставям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поставял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поставял е производна форма на поставям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поставял — мин. деят. св. прич. м. р.

поставял е производна форма на поставям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поставял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поставял е производна форма на поставям (мин. деят. несв. прич. м. р.).