посочвам

Речник на българския език

посо̀чвам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

посо̀чваш, несв. и посо̀ча, св.; Кого, какво.
1. Показвам (обикн. с пръст); указвам.
2. Избирам, определям. Адвокатът посочва свидетелите.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • посочвъм
  • пусочвам
  • пусочвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-соч-вам по-соч-ва-ме
2 лице по-соч-ваш по-соч-ва-те
3 лице по-соч-ва по-соч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-соч-вах по-соч-вах-ме
2 лице по-соч-ва по-соч-вах-те
3 лице по-соч-ва по-соч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-соч-вах по-соч-вах-ме
2 лице по-соч-ва-ше по-соч-вах-те
3 лице по-соч-ва-ше по-соч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посочвал съм посочвала съм посочвало съм посочвали сме
2 лице посочвал си посочвала си посочвало си посочвали сте
3 лице посочвал е посочвала е посочвало е посочвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях посочвал бях посочвала бях посочвало бяхме посочвали
2 лице беше посочвал беше посочвала беше посочвало бяхте посочвали
3 лице беше посочвал беше посочвала беше посочвало бяха посочвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще посочвам ще посочваме
2 лице ще посочваш ще посочвате
3 лице ще посочва ще посочват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм посочвал ще съм посочвала ще съм посочвало ще сме посочвали
2 лице ще си посочвал ще си посочвала ще си посочвало ще сте посочвали
3 лице ще е посочвал ще е посочвала ще е посочвало ще са посочвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да посочвам щяхме да посочваме
2 лице щеше да посочваш щяхте да посочвате
3 лице щеше да посочва щяха да посочват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм посочвал щях да съм посочвала щях да съм посочвало щяхме да сме посочвали
2 лице щеше да си посочвал щеше да си посочвала щеше да си посочвало щяхте да сте посочвали
3 лице щеше да е посочвал щеше да е посочвала щеше да е посочвало щяха да са посочвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посочвал съм посочвала съм посочвало съм посочвали сме
2 лице посочвал си посочвала си посочвало си посочвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посочвал съм посочвала съм посочвало съм посочвали сме
2 лице посочвал си посочвала си посочвало си посочвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм посочвал била съм посочвала било съм посочвало били сме посочвали
2 лице бил си посочвал била си посочвала било си посочвало били сте посочвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да посочвам щяла съм да посочвам щяло съм да посочвам щели сме да посочваме
2 лице щял си да посочваш щяла си да посочваш щяло си да посочваш щели сте да посочвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм посочвал щяла съм да съм посочвала щяло съм да съм посочвало щели сме да сме посочвали
2 лице щял си да си посочвал щяла си да си посочвала щяло си да си посочвало щели сте да сте посочвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих посочвал бих посочвала бих посочвало бихме посочвали
2 лице би посочвал би посочвала би посочвало бихте посочвали
3 лице би посочвал би посочвала би посочвало биха посочвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-соч-вай по-соч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-соч-ван
непълен член по-соч-ва-ния
пълен член по-соч-ва-ни-ят
женски род по-соч-ва-на
членувано по-соч-ва-на-та
среден род по-соч-ва-но
членувано по-соч-ва-но-то
множествено число по-соч-ва-ни
членувано по-соч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-соч-вал
непълен член по-соч-ва-лия
пълен член по-соч-ва-ли-ят
женски род по-соч-ва-ла
членувано по-соч-ва-ла-та
среден род по-соч-ва-ло
членувано по-соч-ва-ло-то
множествено число по-соч-ва-ли
членувано по-соч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-соч-вал
женски род по-соч-ва-ла
среден род по-соч-ва-ло
множествено число по-соч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-соч-ващ
непълен член по-соч-ва-щия
пълен член по-соч-ва-щи-ят
женски род по-соч-ва-ща
членувано по-соч-ва-ща-та
среден род по-соч-ва-що
членувано по-соч-ва-що-то
множествено число по-соч-ва-щи
членувано по-соч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-соч-вай-ки

Връзки