посочвало е

Речник на българския език

1. посочвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посочвало е е производна форма на посочвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посочвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посочвало е е производна форма на посочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посочвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посочвало е е производна форма на посочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).