соча

Речник на българския език

со̀ча преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

сочиш, мин. св. сочих и сочих, мин. прич. сочил и сочил, несв.
1. Кого, какво. Показвам, насочвам вниманието (с жест, с поглед). Соча къщата, която търси. Не сочи с пръст хората!
2. Кого, какво. Определям, посочвам, установявам. Соча трудностите в работата. Соча успехите. Соча най-добрите.
3. Насочвам, направлявам, упътвам.
4. Обърнат съм в определена посока, насочен съм. Стрелката сочи на запад.
Соча с пръст (някого).
1. Уважавам, почитам някого и го давам за пример.
2. Обвинявам, укорявам някого.

Грешни изписвания (1)

  • сочъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице со-ча со-чим
2 лице со-чиш со-чи-те
3 лице со-чи со-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице со-чих со-чих-ме
2 лице со-чи со-чих-те
3 лице со-чи со-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице со-чех со-чех-ме
2 лице со-че-ше со-чех-те
3 лице со-че-ше со-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сочил съм сочила съм сочило съм сочили сме
2 лице сочил си сочила си сочило си сочили сте
3 лице сочил е сочила е сочило е сочили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сочил бях сочила бях сочило бяхме сочили
2 лице беше сочил беше сочила беше сочило бяхте сочили
3 лице беше сочил беше сочила беше сочило бяха сочили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще соча ще сочим
2 лице ще сочиш ще сочите
3 лице ще сочи ще сочат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сочил ще съм сочила ще съм сочило ще сме сочили
2 лице ще си сочил ще си сочила ще си сочило ще сте сочили
3 лице ще е сочил ще е сочила ще е сочило ще са сочили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да соча щяхме да сочим
2 лице щеше да сочиш щяхте да сочите
3 лице щеше да сочи щяха да сочат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сочил щях да съм сочила щях да съм сочило щяхме да сме сочили
2 лице щеше да си сочил щеше да си сочила щеше да си сочило щяхте да сте сочили
3 лице щеше да е сочил щеше да е сочила щеше да е сочило щяха да са сочили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сочел съм сочела съм сочело съм сочели сме
2 лице сочел си сочела си сочело си сочели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сочил съм сочила съм сочило съм сочили сме
2 лице сочил си сочила си сочило си сочили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сочил била съм сочила било съм сочило били сме сочили
2 лице бил си сочил била си сочила било си сочило били сте сочили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да соча щяла съм да соча щяло съм да соча щели сме да сочим
2 лице щял си да сочиш щяла си да сочиш щяло си да сочиш щели сте да сочите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сочил щяла съм да съм сочила щяло съм да съм сочило щели сме да сме сочили
2 лице щял си да си сочил щяла си да си сочила щяло си да си сочило щели сте да сте сочили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сочил бих сочила бих сочило бихме сочили
2 лице би сочил би сочила би сочило бихте сочили
3 лице би сочил би сочила би сочило биха сочили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
со-чи со-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род со-чен
непълен член со-че-ния
пълен член со-че-ни-ят
женски род со-че-на
членувано со-че-на-та
среден род со-че-но
членувано со-че-но-то
множествено число со-че-ни
членувано со-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род со-чил
непълен член со-чи-лия
пълен член со-чи-ли-ят
женски род со-чи-ла
членувано со-чи-ла-та
среден род со-чи-ло
членувано со-чи-ло-то
множествено число со-чи-ли
членувано со-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род со-чел
женски род со-че-ла
среден род со-че-ло
множествено число со-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род со-чещ
непълен член со-че-щия
пълен член со-че-щи-ят
женски род со-че-ща
членувано со-че-ща-та
среден род со-че-що
членувано со-че-що-то
множествено число со-че-щи
членувано со-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

со-чей-ки