сочен

Речник на българския език

1. со̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сочна, сочно, мн. сочни, прил.
1. Който съдържа много сок. Сочна ябълка. Сочна трева.
2. Прен. Който е свеж, жизнен. Сочно момиче.
3. Прен. Който е звънък, силен. Сочен глас.
4. Прен. За реч — която е изразителна, образна.същ. сочност, сочността, ж.

Грешни изписвания (1)

  • сочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. со-чен
непълен член соч-ния
пълен член соч-ни-ят
ж. р. соч-на
членувано соч-на-та
ср. р. соч-но
членувано соч-но-то
мн. ч. соч-ни
членувано соч-ни-те

2. сочен — мин. страд. прич. м. р.

сочен е производна форма на соча (мин. страд. прич. м. р.).