мек
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
мѐка, мѐко, мн. мѐки, прил.
1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух.
2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания. Мек глас. Мека светлина.
3. Който не е груб; кротък. Мек характер.
4. Който е плавен, отмерен. Меки движения.
5. Топъл, не студен. Мек средиземноморски климат.
6. Който не съдържа много варовик. Мека вода.
прил. умал. мѐкичък, мѐкичка, мѐкичко, мн. мѐкички.
същ. мекота̀, ж.
същ. мѐкост, мекостта̀, ж.
• Мека Гана/Мария. — Отстъпчив и мекушав човек.
1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух.
2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания. Мек глас. Мека светлина.
3. Който не е груб; кротък. Мек характер.
4. Който е плавен, отмерен. Меки движения.
5. Топъл, не студен. Мек средиземноморски климат.
6. Който не съдържа много варовик. Мека вода.
прил. умал. мѐкичък, мѐкичка, мѐкичко, мн. мѐкички.
същ. мекота̀, ж.
същ. мѐкост, мекостта̀, ж.
• Мека Гана/Мария. — Отстъпчив и мекушав човек.
Синоними
- размекнат, разкашен, кашав, кашкав
- благ, добър, снизходителен, благодушен, кротък, милостив, добродушен, нежен, мекушав, слаб, отстъпчив, слабохарактерен, безволев, мекосърдечен, безсилен, женствен
- еластичен, гъвкав
- рохкав, несбит, пухкав, ровък
- хрисим, внимателен, деликатен
- бледен, трептящ, трепкащ
- зрял, сладък, сочен
- лек
- любезен, мил, приветлив, ласкав
- милосърден
- звучен, напевен
- податлив, пластичен
- успокоителен, тих
- рунест, рунтав, мъхнат, къдрав
- смирен, покорен
- среден, междинен, умерен