приветлив

Речник на българския език

приветлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

приветлива, приветливо, мн. приветливи, прил.
1. Който е изпълнен с доброжелателство; предразполагащ. Приветлива жена.
2. Приятен, хубав. Приветлива къща.същ. приветливост, приветливостта, ж.

Грешни изписвания (7)

  • преветлив
  • превитлив
  • привитлив
  • преветлиф
  • превитлиф
  • приветлиф
  • привитлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-вет-лив
непълен член при-вет-ли-вия
пълен член при-вет-ли-ви-ят
ж. р. при-вет-ли-ва
членувано при-вет-ли-ва-та
ср. р. при-вет-ли-во
членувано при-вет-ли-во-то
мн. ч. при-вет-ли-ви
членувано при-вет-ли-ви-те