обая̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
обая̀телна, обая̀телно, мн. обая̀телни, прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. Обаятелен образ.
същ. обая̀телност, обаятелността̀, ж.
същ. обая̀телност, обаятелността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- обаятелин
- обаятилен
- обаятилин
- объятелен
- объятелин
- объятилен
- объятилин
- убаятелен
- убаятелин
- убаятилен
- убаятилин
- убъятелен
- убъятелин
- убъятилен
- убъятилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | оба-я-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | оба-я-тел-ния | ||
| пълен член | оба-я-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | оба-я-тел-на | ||
| членувано | оба-я-тел-на-та | ||
| ср. р. | оба-я-тел-но | ||
| членувано | оба-я-тел-но-то | ||
| мн. ч. | оба-я-тел-ни | ||
| членувано | оба-я-тел-ни-те | ||