обая̀телност
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
вж. обая̀телен
Грешни изписвания (16)
- обаятелнос
- обаятелнус
- обаятилнос
- обаятилнус
- объятелнос
- объятелнус
- объятилнос
- объятилнус
- убаятелнос
- убаятелнус
- убаятилнос
- убаятилнус
- убъятелнос
- убъятелнус
- убъятилнос
- убъятилнус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оба-я-тел-ност | |
|---|---|---|
| членувано | оба-я-тел-ност-та | |
| мн.ч. | оба-я-тел-нос-ти | |
| членувано | оба-я-тел-нос-ти-те | |
| звателна форма | — | |