омаен

Речник на българския език

ома̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

ома̀йна, ома̀йно, мн. ома̀йни, прил. Който омайва; пленителен. Омаен глас. Омайна музика.

Грешни изписвания (3)

  • омаин
  • умаен
  • умаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ома-ен
непълен член омай-ния
пълен член омай-ни-ят
ж. р. омай-на
членувано омай-на-та
ср. р. омай-но
членувано омай-но-то
мн. ч. омай-ни
членувано омай-ни-те