красив

Речник на българския език

красѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

красѝва, красѝво, мн. красѝви, прил.
1. Който доставя наслада на погледа, на слуха; приятен, хармоничен. Красива рокля. Красива жена. Красива мелодия. Красив танц.
2. Който е благороден, изискан, хармоничен. Красива постъпка. Красиви отношения. Красиви обноски.
3. Прен. Ефектен, външно привлекателен, но неистински, лъжовен. Красиви думи. Красиви обещания.

Грешни изписвания (3)

  • кръсив
  • красиф
  • кръсиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кра-сив
непълен член кра-си-вия
пълен член кра-си-ви-ят
ж. р. кра-си-ва
членувано кра-си-ва-та
ср. р. кра-си-во
членувано кра-си-во-то
мн. ч. кра-си-ви
членувано кра-си-ви-те