хубав

ху̀бава, ху̀баво, мн. ху̀бави, прил.
1. Който е с приятен външен вид; красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав. Хубава мома.
2. Който е приятен за сетивата. Хубава храна. Хубава миризма. Хубава песен.
3. Който се оценява положително, който притежава достойнства; добър. Хубаво възпитание. Хубава постъпка. Хубаво преживяване.
4. Доброкачествен. Хубаво списание. Хубав миксер.
5. Разг. Който е в голям размер или в голямо количество; изобилен. Хубава реколта.
6. За време — който е слънчев, безоблачен, топъл. Хубав ден.
7. Разг. Ирон. Лош. Хубава работа!
прил. умал. ху̀бавичък, ху̀бавичка, ху̀бавичко, мн. ху̀бавички.