четлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
четлѝва, четлѝво, мн. четлѝви, прил. Който лесно се разчита. Четлив почерк.
нареч. четлѝво. Пиша четливо.
същ. четлѝвост, четливостта̀, ж.
нареч. четлѝво. Пиша четливо.
същ. четлѝвост, четливостта̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- читлив
- четлиф
- читлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | чет-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | чет-ли-вия | ||
| пълен член | чет-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | чет-ли-ва | ||
| членувано | чет-ли-ва-та | ||
| ср. р. | чет-ли-во | ||
| членувано | чет-ли-во-то | ||
| мн. ч. | чет-ли-ви | ||
| членувано | чет-ли-ви-те | ||