чист

чѝста, чѝсто, мн. чѝсти, прил.
1. Които не е изцапан, не е мръсен. Чиста блуза. Чиста вода.
2. Който поддържа чистота. Чисти хора.
3. Който има свободна, незаета, ненакърнена повърхност. Чисто небе. Чиста страница.
4. Който не съдържа примеси. Чисто злато. Чист въздух.
5. Ясен, отчетлив, правилен. Чист звук. Чиста реч.
6. За печалба – който остава, като се приспаднат разходите. Чист доход.
7. Прен. Високонравствен, непокварен, непорочен. Чисто дете. Чист поглед. С чиста съвест.
• Вземам/взема за чиста монета. — Приемам лъжа, измама за истина.
• Не му е чиста работата. — Занимава се с нечестни, непочтени дела.
• Пътят е чист. — Без пречки може да се продължи движение или работа.
• С чисто чело. — Откровено, честно.
• Чист понеделник. — Понеделник след Сирни заговезни.
• Чиста работа. — Много добре свършено дело.
• Чисти ръце (имам). — Не присвоявам, не крада, не се занимавам с нечестни сделки, не вземам подкупи.
• Чиста порода. — Порода, в която няма следи от смесване с други породи.
• Чиста случайност. — Истинска случайност, която не е подготвена.
• Чисто изкуство. — Изкуство за самото изкуство.