благоприлѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
благоприлѝчна, благоприлѝчно, мн. благоприлѝчни, прил. Който съответства на изискванията на приличието.
същ. благоприлѝчие, ср.
същ. благоприлѝчие, ср.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- благопреличен
- благопреличин
- благоприличин
- благупреличен
- благупреличин
- благуприличен
- благуприличин
- блъгопреличен
- блъгопреличин
- блъгоприличен
- блъгоприличин
- блъгупреличен
- блъгупреличин
- блъгуприличен
- блъгуприличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бла-гоп-ри-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бла-гоп-ри-лич-ния | ||
| пълен член | бла-гоп-ри-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | бла-гоп-ри-лич-на | ||
| членувано | бла-гоп-ри-лич-на-та | ||
| ср. р. | бла-гоп-ри-лич-но | ||
| членувано | бла-гоп-ри-лич-но-то | ||
| мн. ч. | бла-гоп-ри-лич-ни | ||
| членувано | бла-гоп-ри-лич-ни-те | ||