благоприличие

Речник на българския език

благоприлѝчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • благопреличие
  • благупреличие
  • благуприличие
  • блъгопреличие
  • блъгоприличие
  • блъгупреличие
  • блъгуприличие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-гоп-ри-ли-чие
членувано бла-гоп-ри-ли-чи-е-то
мн.ч. бла-гоп-ри-ли-чия
членувано бла-гоп-ри-ли-чи-я-та