прилѝчие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Спазване на установените нрави и обноски, на установения етикет. Приличието не позволява това.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- преличие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-ли-чие | |
|---|---|---|
| членувано | при-ли-чи-е-то | |
| мн.ч. | при-ли-чия | |
| членувано | при-ли-чи-я-та |