учтивост

Речник на българския език

учтѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. учтѝв

Грешни изписвания (7)

  • очтивост
  • очтивуст
  • учтивуст
  • очтивос
  • очтивус
  • учтивос
  • учтивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уч-ти-вост
членувано уч-ти-вост-та
мн.ч. уч-ти-вос-ти
членувано уч-ти-вос-ти-те
звателна форма