учтѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
учтѝва, учтѝво, мн. учтѝви, прил.
1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен.
2. Който изразява любезност, внимание. Учтива покана. Учтив жест.
същ. учтѝвост, учтивостта̀, ж.
1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен.
2. Който изразява любезност, внимание. Учтива покана. Учтив жест.
същ. учтѝвост, учтивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- очтив
- очтиф
- учтиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уч-тив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | уч-ти-вия | ||
| пълен член | уч-ти-ви-ят | ||
| ж. р. | уч-ти-ва | ||
| членувано | уч-ти-ва-та | ||
| ср. р. | уч-ти-во | ||
| членувано | уч-ти-во-то | ||
| мн. ч. | уч-ти-ви | ||
| членувано | уч-ти-ви-те | ||