приличен

Речник на българския език

прилѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

прилична, прилично, мн. прилични, прил.
1. Който прилича; подобен. Фигурата и е прилична на кукленска.
2. Който спазва приличие. Приличен жест.
3. Негрозен, задоволителен. Прилична снага.
4. Достатъчно голям по количество. Прилична сума.

Грешни изписвания (3)

  • преличен
  • преличин
  • приличин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-ли-чен
непълен член при-лич-ния
пълен член при-лич-ни-ят
ж. р. при-лич-на
членувано при-лич-на-та
ср. р. при-лич-но
членувано при-лич-но-то
мн. ч. при-лич-ни
членувано при-лич-ни-те