среден

Речник на българския език

срѐден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

средна, средно, мн. средни, прил.
1. Който се намира в средата; средищен, централен. От трите чанти вземи средната. Средно разположение.
2. Който представлява величина, получена при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой. Средна работна заплата.
3. Прен. Който не се отличава с изключителност, с талант; обикновен, посредствен. Средни възможности.
4. Като същ.: среден. Най-ниската положителна оценка на учещ се, означавана цифрово с 3.
Показвам среден пръст.Грубо. Давам да се разбере, че нещо няма да стане, като често придружавам думите с неприличен жест.
Средна възраст на човек. — Възраст между 40 и 60 години.
Средна хубост.Разг. Не твърде добър.
Средна ръка човек.Разг. Човек с не много големи възможности и положение в обществото.
Средни векове. — Исторически период в развитието на човечеството между V и ХV век от н. е.
Средно аритметично. — Числото, получено при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой.
Средно образование. — Степен на образование между основното и висшето — IХ — ХI клас.
Средно училище. — Училище, в което се получава средно образование.

Грешни изписвания (1)

  • средин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сре-ден
непълен член сред-ния
пълен член сред-ни-ят
ж. р. сред-на
членувано сред-на-та
ср. р. сред-но
членувано сред-но-то
мн. ч. сред-ни
членувано сред-ни-те