централен

Речник на българския език

центра̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

центра̀лна, центра̀лно, мн. центра̀лни, прил.
1. Който е разположен в центъра на нещо; средищен. Централна улица.
2. Който е ръководен, главен. Централно управление. Централна гара.
3. Който е свързан с център или централа. Централно парно отопление.
нареч. центра̀лно.
Централен нападател. — Играч в някои колективни спортове, чиято задача е да отбелязва повече точки/голове.

Грешни изписвания (3)

  • централин
  • цинтрален
  • цинтралин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цен-т-ра-лен
непълен член цен-т-рал-ния
пълен член цен-т-рал-ни-ят
ж. р. цен-т-рал-на
членувано цен-т-рал-на-та
ср. р. цен-т-рал-но
членувано цен-т-рал-но-то
мн. ч. цен-т-рал-ни
членувано цен-т-рал-ни-те